Начало
За нас
Модул 1
Модул 2
 

Последни Новини
14.09.2009

Интервю на Проф. д.х.н. Георги Вайсилов за Агенция „Фокус”

Проф. Георги Вайсилов: Трябва да се актуализира системата за получаване на научни степени и звания

13 септември 2009 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Проф. д.х.н. Георги Вайсилов – председател на организационния комитет на симпозиума "Съвременни микро и мезопорести материали" и преподавател в Химическия факултет на Софийския университет, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Какво представлява провелият се в Албена научен симпозиум „Съвременни микро и мезопорести материали”?
проф. Георги Вайсилов: От 6 до 9 септември в Албена се проведе Трети международен научен симпозиум „Съвременни микро и мезопорести материали”. В симпозиума взеха участие около 150 учени от 30 страни, предимно от Европа (България, Франция, Италия, Германия, Полша, Чехия, Русия и др.), но и участници от Япония, САЩ, Китай, Бразилия и др. Лекторите, които изнесоха пленарни лекции, са едни от водещите специалисти в света в синтеза, охарактеризирането и практическото приложение на микро и мезопорести материали. Бяха представени 36 доклада в рамките на трите дни на симпозиума. Учените показаха последните методи за моделиране, получаване, характеризиране, приложение на микро и мезопорестите материали. Те се използват широко като катализатори в индустрията, като абсорбенти, хващащи селективно въглеродния диоксид, който е голям проблем. Тези материали имат съществено приложение за трансформацията на въглероден диоксид, за преработка на биоотпадъци, за съхранение на природен газ и водород. Една от основните тенденции, които се налагат през последните 10 години, е да се разработват системи за базиране на цялата икономика на водород – при автомобили, самолети. Но проблемът там е, че няма как да се съхранява и пренася този водород и затова голяма част от изследванията, представени на симпозиума, са в тази насока. И българските учени участват в някои от тези области на изследвания и имат доста добри резултати на научно ниво. В Института по обща и неорганична химия на Химическия факултет на Софийския университет развиваме методи за характеризиране и моделиране на тези материали.
Фокус: Какви средства изискват подобни научни разработки?
проф. Георги Вайсилов: След като положихме усилия да убедим предишното правителство, че има нужда от научни изследвания и че това не са пари, хвърлени на вятъра, а една инвестиция в бъдещето, миналата година бяха отпуснати значителни средства за български национални проекти. Със спечелването на тези проекти, вече можем да работим нормално и да провеждаме изследвания на добро ниво. Проблемът е липсата на апаратура и това се решава по-бавно, отколкото трябва. Кандидатстваме и за европейски проекти, но засега рядко печелим такива проекти, защото за тях е необходимо да има готова инфраструктура, която да се доразвие, а ние все още сме назад в това отношение и това е сериозен проблем. Финансиране получаваме на базата на двустранни проекти с други държави. Основният начин за финансиране е от държавата, но тази година отделените средства бяха значително редуцирани с постановлението на правителството, с което около 30 млн.лева от средствата за наука бяха съкратени от бюджета. Надявам се, че следващата година те ще бъдат възстановени, както обеща министърът на образованието.
Конкуренцията за получаване на финансиране по проектите е сериозна, тъй като в България има доста добри учени. Симпозиумът се финансира частично от Центровете за върхови постижения „Юнион”, който е между Института за обща и неорганична химия на БАН и Химическия факултет на СУ. Той специално е насочен към разработване и изследване на нови и съвременни материали.
Фокус: Как да бъде насърчена науката в България?
проф. Георги Вайсилов: Единият от начините е чрез финансиране. Тази тенденция беше тръгнала добре да се развива и да се надяваме, че ще продължи и по-нататък.
Трябва да се актуализира системата за получаване на научни степени и звания, но защитени с истински научни резултати, а не просто наименования на хора, намиращи се на дадена длъжност.
Трябва да се търсят повече пари, за да се привлекат повече млади хора към научните изследвания, защото условията, които им се предлагат в момента, са стипендия за докторантура от 450 лева. А ако отидат на някоя прилична работа, те ще получават два пъти повече. Това е голям проблем в момента. Навсякъде в Европа няма достатъчно докторанти, а в България още по-малко, защото голяма част от тях отиват в чужбина. С такава малка стипендия е много трудно да задържим младите хора за докторантура.
Фокус: Смятате ли, че трябва да бъде изградена национална политика по този въпрос?
проф. Георги Вайсилов: Още преди две години гражданско движение за защита на образованието и науката в България е предложило на правителството да се направи национална стратегия за научни изследвания. Предното правителство имаше проект за такава стратегия, която обаче не беше приета. Сега трябва да се насочим в тази посока, но когато се прави такава национална политика или национална стратегия, трябва да се вземе преди всичко мнението на хората, които работят в науката и преди всичко на тези, които имат сериозни научни резултати. Главното е да се вземе мнението на тези които наистина работят, а не на тези, които са назначени някъде или имат отношение към науката просто като работно място.
Фокус: Как микро и мезопорести материали спомагат за предотвратяване или намаляване на замърсяванията от индустриални производства или транспорт?
проф. Георги Вайсилов: Това са материали, които имат голяма повърхност – достигат до 1000 км.м на грам, което е огромна повърхност. Поради тази повърхност те могат да абсорбират много замърсявания, азотни оксиди, въглеводороди, въглероден диоксид. Специално микропорестите материали са носители, върху които се отлагат катализатори, които преработват азотните оксиди в по-безвредни продукти – кислород, азот или други продукти на окисление. По този начин се предпазва от замърсяване. Имаше специални лекции за очистване на такива газове от промишлени предприятия. Това е едно от големите приложения на тези материали като абсорбенти.
Друго предимство е за водородната икономика, когато при горенето на водород се получава само вода и реално нищо не се замърсява в околната среда. Все още не можем да стигнем до реализирането на такава водородна икономика, въпреки че имаше доста интересни излесдвания в тази посока.
Фокус: От какви химични материали най-често се замърсява въздухът и околната среда?
проф. Георги Вайсилов: Азотните оксиди са един от основните замърсители, които излизат от двигателите. Често и амонякът се отделя от индустриалните производства като замърсител, серни оксиди при изгарянето на въглища, които водят до киселинни дъждове. В някои производства се използват все още цианиди, които са изключително силен замърсител. Хлорираните въглеводороди водят до разрушаване на озоновия слой. На симпозиума бяха представени интересни изследвания за влиянията на наночастиците, които се развиват като високотехнологични материали върху клетките, което оказва влияние върху здравето. Това са изследвания в начален етап и не са стигнали до сериозни изводи как влияят наночастиците върху здравето.
Грета ПЕТРОВА